През 2014 г. Конституционният съд прогласи за противоконституционен чл. 35а от Закона за енергията от възобновяеми източници (ЗЕВИ), който въвеждаше такса за производство на електрическа енергия от вятърна и слънчева енергия.

Релвираните претенции за връщане на вече платените на основание чл. 35а ЗЕВИ такси доведоха до противоречие в практиката. Част от съставите приема, че претенцията следва да се третира като такава, за непозволено увреждане, доколкото „приемането на противоконституционен закон е деликт“ и приложението му „неизбежно причинява вреди на правните субекти“. Според друга,  претенцията почива на неоснователното обогатяване. Тази втора група съответно отхвърля претенциите за лихви за забава за периода преди предявяването на иска, ако към ответника не е била отправена покана за плащане.

Посоченото противоречие доведе до образуване на т.д. 1/2022 с питане „Какво е правното основание на предявен срещу Държавата иск за заплащане на сума – платена (удържана и внесена в държавния бюджет) такса по силата на чл.35а ЗЕВИ – предвид обявяването на нормата за противоконституционна и неизпълнение на задължението на Народното събрание по чл.22 ал. 4 ЗКС да отстрани настъпилите от приложението на тази разпоредба неблагоприятни правни последици – непозволено увреждане или неоснователно обогатяване?“