Парламентът гласува въвеждането на 10 – годишна абсолютна давност за дългове на физически лица, като прие нов чл. 112 от ЗЗД. Разпоредбата гласи, че  „С изтичането на десетгодишна давност, се погасяват парични вземания срещу физически лица, независимо от прекъсването ѝ, освен когато задължението еотсрочено или разсрочено“.

Предвидени са и осем изключения, при които институтът на абсолютната давност няма да се прилага, а именно за вземания:

1. от търговската дейност на еднолични търговци или на физически лица – съдружници в дружество по чл. 357 ЗЗД;
2. за непозволено увреждане;
3. за неоснователно обогатяване;
4. за издръжка;
5. за трудово възнаграждение;
6. за обезщетения по Кодекса на труда;
7. по повод приватизационна сделка;
8. по повод имущество, реституирано по реда на нормативен акт.

Към абсолютната давност ще бъде приложимо правилото на чл. 115 ЗЗД, следователно, същата може да бъде спирана. В този смисъл, абсолютната давност няма да тече:

1. между деца и родители, докато последните упражняват родителски права;
2. между намиращи се под настойничество или попечителство и техните настойници или попечители, докато трае настойничеството или попечителството;
3. между съпрузи;
4. за вземанията на лица, чието имущество по закон или по разпореждане на съда е под управление, срещу управителя, докато трае управлението;
5. за вземанията за обезщетение на юридически лица срещу техните управители, докато последните са на служба;
6. за вземанията на ненавършили пълнолетие и на поставени под запрещение лица за времето, през което нямат назначен законен представител или попечител, и 6 месеца след назначаването на такъв или след прекратяването на недееспособността;
7. докато трае съдебният процес относно вземането.

Освен това, ще важи и правилото, относимо към общия давностен срок, а именно че ако длъжникът изпълни задължението си след изтичане на давността, той няма право да иска обратно даденото.

Предвидено е, че новият институт ще се прилага и към заварените случаи като за тях абсолютната давност „…започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. При висящо изпълнително производство давността започва да тече от първото действие по изпълнението, а когато такова не е образувано – от деня на влизането в сила на акта, с който е признато вземането.“.

Предвиденият vacatio legis е 6-месечен, т.е. промените в ЗЗД, въвеждащи абсолютна давност за задължения на физически лица, ще влязат в сила след 6 месеца от обнародването им в Държавен вестник.