Съгласно чл. 177, ал. 1 и 2 от Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС) регистрирано лице - получател по облагаема доставка, отговаря за дължимия и невнесен данък от друго лице, доколкото е ползвало право на приспадане на данъчен кредит, свързан пряко или косвено с дължимия и невнесен данък, когато е знаело или е било длъжно да знае, че свързаният данък е нямало да бъде внесен.

Тълкуването на този член породи въпроси в съдебната практика, свързани с обхвата на отговорността на третото лице по чл. 177 ЗДДС и по-конкретно дали това лице дължи и лихвите за забава върху невнесения от платеца данък.

В съдебната практика се появиха две гледни точки.

Част от съставите приемаха, че отговорността по чл. 177 ЗДДС не включва лихвите върху данъка. Този извод се базираше на две различни групи мотиви.

В една част от съдебните решения, застъпващи това становище, се приемаше, че отговорността по чл. 177 ЗДДС е определена като особен вид солидарна отговорност, чиято същност се състои във възникване на задължение за едно регистрирано лице да заплати задължението за ДДС на друго регистрирано лице. Така, разпоредбата на чл. 177 ЗДДС установява изключение от общия принцип, въвеждайки солидарна отговорност и за друго лице, различно от доставчика, като обаче очертава границите на отговорността до "дължимия и невнесен данък", съответно без лихвите. Според тях нормата на чл. 177 ЗДДС е специална и изключва приложението на чл. 16, ал. 3 ЗДДС (която въвежда по-широк размер на отговорността на третите задължени лица).

В друга част от съдебните решения от същата група се приемаше, че отговорността по чл. 177 ЗДДС е отговорност за данъчен деликт, която не е солидарна. Субектът на отговорността по чл. 177 ЗДДС не е “отговорно трето лице” по смисъла на чл. 14, т. 3 и чл. 16 ДОПК, тъй като няма задължението за внасяне на данъка като носител на задължението или като лице, задължено да удържа и внася данъци. Отговорността му е, доколкото е ползвал право на приспадане на данъчен кредит, свързан пряко или косвено с дължимия и невнесен данък. Затова и отговорността по чл. 177 ЗДДС не обхваща по необходимост и лихвите за забава.

Според второто становище, отговорността по чл. 177 ЗДДС включва и лихвите за дължимия и невнесен ДДС. В тази втора група съдебни актове е посочено, че отговорните по чл. 177 ЗДДС лица са задължени лица по смисъла на чл. 14, т. 3 ДОПК, а именно - лица, които отговарят за задължението на носителя на задължението за данък. Доколкото отговорността на задълженото лице по чл. 14, т. 3 ДОПК обхваща наред с данъците, и лихвите и разноските за събирането им, отговорността по чл. 177 ЗДДС, като особен вид солидарна отговорност, също обхваща лихвите за забава.

Със свое Тълкувателно решение № 4 от 10.05.2022 г. ВАС даде отговор на спорния въпрос. Според ВАС в нормата на чл. 177 ЗДДС е уреден особен вид солидарна отговорност на регистрирани по ЗДДС лица, за които при изпълнение на определените в закона кумулативни условия е предвидено да носят отговорност за задължението на друго лице, платец на ДДС. Субект на солидарната отговорност по чл. 177 ЗДДС са регистрирани лица, които са различни от лицето, платец на ДДС. Регистрираните лица по чл. 177 ЗДДС са трети лица, които отговарят за задължението на друго лице, носител на задължението за плащане на данъка. На основание чл. 16, ал. 1 ДОПК те са задължени лица по чл. 14, т. 3 ДОПК. Поради това обхватът на отговорността им е определен в нормата на чл. 16, ал. 3 ДОПК, според която отговорността на третото задължено лице по чл. 14, т. 3 ДОПК обхваща и лихвите и разноските за събирането им.

На основание изложените мотиви, с крайния си акт ВАС прие, че обхватът отговорността на третото лице по чл. 177 ЗДДС включва и задълженията за лихви за забава върху дължимия и невнесен данък.