В първото си съвместно тълкувателно дело за годината Върховния касационен съд (ВКС) и Върховният административен съд (ВАС) ще отговорят на въпросите дали е възможно да се присъжда обезщетение за неимуществени вреди в полза на юридически лица, произтича ли тази възможност от правото на Европейския съюз и кои са критериите за определяне на обезщетението.

       Точната формулировка на въпросите по тълкувателното дело гласи:

1. Допуска ли обективното ни материално право присъждане обезщетение за неимуществени вреди в полза на юридическите лица?
2. Дали от правото на Европейския съюз, което има директен ефект и се прилага с предимство пред националното (чл. 4, ал. 3 КРБ), или от международните договори, ратифицирани по конституционен ред, обнародвани и влезли в сила, които са част от вътрешното право на страната с предимство пред противоречащите им норми от вътрешното законодателство (чл. 5, ал. 4 КРБ), произтича възможност националният съд да присъди обезщетение за неимуществени вреди в полза на юридическо лице от нарушение на субективно право, признато от правото на Съюза, респ. от международните договори, и кои са критериите за определяне на обезщетението?

      Поводът за образуването на тълкувателното дело е казус, разгледан в началото на 2023 г. от ВКС, където е повдигнат принципният въпрос дали юридическите лица могат да търпят неимуществени вреди, като впоследствие и друг състав на съда е констатирал, че са налице противоречия в практиката относно възможността за обезвреда на неимуществени вреди на юридически лица, причинени от нарушение на тяхно право, признато от правото на ЕС.

       Различни виждания за възможността да се присъждат неимуществени вреди на юридическите лица има и между съставите на ВАС, когато разглеждат дела по Закона за отговорността на държавата и общините на вреди, като една част от тях считат, че предявените искове за заплащане на претърпени неимуществени вреди от юридически лица са процесуално допустими, но същите трябва да се доказват, а други застъпват позицията, че дружество не може да търпи неимуществени вреди, поради което не му се следва обезщетение за тях. 

        Привържениците на последното виждане считат, че обезщетението за неимуществени вреди се присъжда за конкретно претърпени физически и психически болки, страдания и неудобства, които са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразните действия или бездействия на административния орган и съответно са присъщи единствено и само на физическите лица, но не и на юридическите лица. Относно накърняването на доброто име и авторитета на такива организации приемат, че вредите от това са „съизмерими с намаляване на имуществено състояние, поради което имат характер на имуществени“.