Блог | Velchev&Co Law Office
33aec5351baa58b9a8865bf122a8bb98-300x169.jpg

Възходът на международните инвестиционни арбитражни искове срещу България

От 2013г. се наблюдава значителен ръст на международните инвестиционни арбитражни искове срещу България в енергийния сектор. По-голямата част от тези искове са подадени въз основа на Договора за Енергийната харта ("ДЕХ") и съответните приложими Двустранни Инвестиционни Договори ("ДИД"). През 2009 г. бе приета нова Директива на Европейския съюз ("ЕС") с цел производство и насърчаване на енергията от възобновяеми източници в ЕС.[1] Определената цел в Директивата е до 2020г. 20% от потреблението на енергия в ЕС да идва от възобновяеми източници. За да се постигне това, ЕС предостави задължителни подцели на национално равнище, вземайки предвид различните начални точки на държавите членки, като за България бяха определени 16%. Директивата също така определи различни механизми, които държавите членки могат да прилагат за постигане на своите цели (схеми за подпомагане, гаранции за произход, съвместни проекти, сътрудничество между държавите членки и трети държави), както и критерии за устойчивост на био горивата. В резултат, много държави членки на ЕС, включително и България, приеха съответните законови промени относно възобновяемите източници, същевременно предоставяйки различни “стимули”, за да се привлекат инвестиции в енергийния сектор. Тези стимули са под формата на мерки за насърчаване на производството и потреблението на енергия от възобновяеми източници. Пример за такива мерки са възможността за сключване на дългосрочни договори за изкупуване на енергия определени в Закона за енергията от възобновяеми източници,[2] както и въвеждането на програма за преференциални цени за изкупуване на енергията, произведена от възобновяеми енергийни източници. В резултат на приетите благоприятни законови промени, както и насърчаването да се използва енергия от възобновяеми източници, неизбежно доведе до увеличаване на инвестициите в Българския енергийния сектор. Благодарение на инвестициите получени през 2009-2013г. Българския енергиен сектор стана втория по големина (в топ 10) развиващ се пазар според неутрален доклад на The PEW Charitable Trust. За съжаление обаче, тези положителни резултати не продължиха за дълго. Проблемите възникнаха, когато българското правителство, действайки чрез Народното Събрание и Комисията за Енергийно и Водно Регулиране, започна да ограничава приетите по-рано благоприятни законови промени и инвестиционни “стимули”. Тези ограничения се изразиха в приемането на редица закони, разпоредби и наредби, въвеждащи нови такси и данъци върху приходите на производителите на енергия от възобновяеми източници, неизпълнението на дадените по-рано гаранции, и промени в преференциалните цени за изкупуване на енергия от възобновяеми източници. Тези действия имаха негативен ефект върху българския пазар, тъй като промениха правната, регулаторна и икономическа рамка, в която сектора на възобновяемите енергийни източници работи и се развива. В следствие, бе създадена правна несигурност, която причини вреди и ощети, както индивидуалните потребители, така и чуждестранните компании, които на базата на по-ранно дадените им гаранции инвестирали в България. В резултат, от 2013 година до сега, срещу България има три-висящи инвестиционни арбитражни дела, възникнали от законодателните промени въведени в сектора на възобновяемите енергийни източници.[3] Остава да се види какъв ще резултатът от тези арбитражни производства и как това ще се отрази на България и на енергийния и сектор. _______________________________________________________________________________________________
[1] Директива 2009/28/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 23 април 2009 година за насърчаване използването на енергия от възобновяеми източници и за изменение и впоследствие за отмяна на директиви 2001/77/ЕО и 2003/30/ЕО < http://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/PDF/?uri=CELEX:32009L0028&from=en > [2] Закон за енергията от възобновяеми източници [3] Energo-Pro a.s. v. Republic of Bulgaria, ICSID Case No. ARB/15/19 (under ECT); EVN AG v. Republic of Bulgaria, ICSID Case No. ARB/13/17 (under the Austria-Bulgaria BIT and the ECT); CEZ AS vs. Republic of Bulgaria, ICSID Case No. ARB/16/24) (under the ECT)
Сподели публикацията: