Директива (ЕС) 2016/943 на Европейския Парламент и на Съвета от 8 юни 2016 година относно защитата на неразкрити ноу-хау и търговска информация (търговски тайни) срещу тяхното незаконно придобиване, използване и разкриване Предмет на директивата е защитата на ноу-хау (know-how) - знанията, които са ценни за предприятието и са тясно известни. Те са разменна единица в икономиката на знанието и предоставят конкурентно предимство. Предприятията и научноизследователските институти с нестопанска цел инвестират в придобиване, разработване и прилагане на ноу-хау и информация, която е определящ фактор за тяхната конкурентоспособност и свързаното с иновации функциониране на пазара и следователно възвръщаемостта на техните инвестиции, което е и основният стимул за научноизследователска и развойна дейност от страна на предприятията. Tърговските тайни играят важна роля за защита на обмена на знания между предприятията. Предприятията, независимо от своя размер, ценят търговските тайни също толкова, колкото и патентите и другите форми на правата върху интелектуална собственост. Търговските тайни са една от най-често използваните от предприятията форми на защита на интелектуални продукти и иновационно ноу-хау, но в същото време са най-слабо защитените от съществуващата правна рамка на Съюза срещу тяхното незаконно придобиване, използване или разкриване от други страни. Без ефективни и сходни правни средства за защита на търговската тайна в целия Съюз стимулите, предвидени да насърчават участието в свързана с иновации трансгранична дейност в рамките на вътрешния пазар, се рушат и търговските тайни не могат да реализират своя потенциал като двигатели на икономическия растеж и заетостта. В световен мащаб се търси решение на този проблем. Световната търговска организация постигна успех в тази насока, резултат от който е сключването на Споразумението за свързаните с търговията аспекти на правата върху интелектуалната собственост (Споразумението TRIPS). ЕС одобри споразумението с Решение 94/800/ЕО на Съвета и всички държави — членки на ЕС, са обвързани от него. Споразумението TRIPS съдържа разпоредби относно защитата на търговската тайна срещу нейното незаконно придобиване, използване или разкриване от трети страни, които представляват общи международни стандарти. Независимо от Споразумението TRIPS, налице са съществени различия в законодателството на държавите — членки по отношение на защитата на търговските тайни срещу тяхното незаконно придобиване, използване или разкриване от други лица. В България защитата на търговската тайна не намира подробна нормативна уредба. Освен общата забрана за издаване на търговска тайна в Закона за защита на конкуренцията, е уредено единствено конкретно такова задължение на прокуристът, търговският пълномощник, търговският помощник, търговският представител и търговският посредник при осъществяване на дейността им. На практика защита в редица чужди държави се постига чрез декларация за конфиденциалност, която се подписва от работниците или служителите. В България също напоследък се наблюдава тази тенденция, но слабостта на този подход е, че ако в декларацията е записана някаква неустойка, тя бъде присъдена по съдебен ред, а за това е необходимо първо да бъдат доказани фактите на нарушаване на задължението за опазване на тайната и на настъпване на съответните вреди за търговеца. Директивата определя правила за защита срещу незаконното придобиване, използване и разкриване на търговски тайни. Тя дава определение за търговска тайна и прави разлика между законно и незаконно придобиване на търговска тайна, като изключва от неправомерно придобиване самостоятелното откритие, наблюдение и изследване и други правомерни действия, включващи упражняване на правата на работниците или действия в съответствие с почтените търговски практики. Държавите членки трябва да гарантират, че предоставят достатъчно строги мерки, за да се справят както със защитата на търговските тайни, така и с превенцията на евентуалната злоупотреба с това право.Такива мерки могат, в зависимост от случая, да включват присъждане на обезщетение за вредите на ответника, налагане на санкции на ищеца или разпореждане за разпространяване на информацията относно решение (което е предвидено по принцип като възможна„санкция“ за нарушителя на търговската тайна). Компетентните съдебни органи могат, по искане на притежателя на търговската тайна, могат да разпоредят временни и предпазни мерки срещу предполагаемия нарушител, които могат да стигнат и до иззевмване на стоките от пазара. Съдебните органи могат алтернативно да постановят, че за продължаването на предполагаемото незаконно използване на търговска тайна е необходимо внасяне на гаранции, предназначени да осигурят обезщетение за притежателя на търговската тайна. При вземане на решението се отчитат специални изисквания за доказване в достатъчна степен на сигурност за наличието на търговската тайна и неправомерното й разкритие, вземайки предвид специфичните обстоятелства в случая, като например стойността и други специфични характеристики на търговската тайна, предприетите мерки за защитата й, легитимните интереси на страните и третите лица и други. Ако с окончателно съдебно решение бъде установено незаконното придобиване, използване или разкриване на търговска тайна, компетентните съдебни органи могат, по искане на ищеца, да разпоредят изпълнението срещу нарушителя на една или повече от следните мерки: преустановяване или, в зависимост от случая, забрана за използването или разкриването на търговска тайна; забрана за производството, предлагането, пускането на пазара или използването на стоките — предмет на нарушение, или за внос, износ или съхранение на стоките — предмет на нарушение, за тези цели; приемане на подходящи коригиращи мерки по отношение на стоките — предмет на нарушение, включващи изтегляне или унищожаване на стоките или премахване на характеристиката им във връзка с която е установено нарушение; унищожаване на цели документи, предмети, материали, вещества или електронни документи или на части от тях, които съдържат или въплъщават търговската тайна, или, когато е целесъобразно, предаване на ищеца на целите документи, предмети, материали, вещества или електронни документи или на части от тях. Компетентните съдебни органи разпореждат изпълнението на мерките да е за сметка на нарушителя, освен ако не са налице конкретни причини това да не се прави. Тези мерки не накърняват обезщетението, евентуално дължимо на притежателя на търговската тайна вследствие на незаконното придобиване, използване или разкриване на търговската тайна. Държавите членки привеждат в действие законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими за спазване на настоящата директива, не по-късно от 9 юни 2018 г. Те незабавно съобщават на Комисията текста на тези мерки. Европейският съюз ще следи за правилното изпълнение и настъпилите промени в следствие на транспонирането й. Предстоят три доклада - първоначален доклад на Службата на Европейския за тенденциите в съдебните производства за незаконно придобиване, използване или разкриване на търговска тайна вследствие на прилагането на настоящата директива съюз в срок до 9 юни 2021 г.; междинен доклад на Комисията за прилагането на настоящата директива в срок до 9 юни 2022 г., който ще бъде представен на Европейския парламент и на Съвета и доклад на Комисията на база оценка на въздействието на настоящата директива в срок до 9 юни 2026 г, който ще бъде представен на Европейския парламент и на Съвета. Предстои да направим важна стъпка в Търговското право и Правото на интелектуалната собственост. Директивата е основа за приемането на по-подробна уредба в тази насока, която по-пълно ще гарантира правата на търговците и ще улесни тяхната защита. Предвидени са процедури за защита на ноу-хау и търговска информация и санкции за тяхното незаконно придобиване, използване и разкриване. Това ще осигури един по-голям кръг от права и възможност за реализация и сигурност на един търговец на българския пазар.