„Двустранните инвестиционни споразумения в рамките на ЕС са остарели и, както сочи опитът на Италия и Ирландия, които вече прекратиха своите ДИС в рамките на ЕС, ненужни в условията на единния пазар на 28 държави членки. Трябва да работим заедно, за да подсигурим ефективното функциониране на нормативната уредба в областта на трансграничните инвестиции. В този контекст Комисията вече е готова да проучи възможността за създаването на механизъм за бързо и ефикасно посредничество при инвестиционни спорове.“ Това изявление на Джонатан Хил, Комисар по въпросите на финансовата стабилност, финансовите услуги и съюза на капиталовите пазари, постави началото на процедурата за нарушение, инициирана от Европейската Комисия, срещу пет държави членки, приканвайки ги да прекратят двустранни инвестиционни споразумения между тях, действащи на територията на ЕС („ДИС в рамките на ЕС“). Въпреки че Комисията е започнала тези действия през 2015 г., "конфликтът" между ДИС в рамките на ЕС и законодателството на ЕС, трябва да се разгледа и анализира имайки предвид историята на ЕС и разширяването му през годините. През 1990-те години, когато е имало само няколко Западноевропейски държави-членки на ЕС, редица ДИС са били сключени между тях и държави от Централна и Източна Европа. Целта на тези споразумения е била да се засили защитата на инвеститорите и да се осигурят подходящи средства за решаване на потенциални инвестиционни спорове като, например, чрез арбитраж. По това време, тези страни са били, за целите на ЕС, "трети страни" и следователно сключването на такъв вид споразумения не е било проблем. Проблемът възниква по-късно, когато същите тези държави от Централна и Източна Европа се присъединяват към ЕС няколко години по-късно, и гореспоменатите ДИС стават "вътрешни", а не "външни" споразумения. В резултат, Комисията заяви, че такива “допълнителни” гаранции, като тези, които се съдържат в различните ДИС, не са необходими, тъй като “в условията на единния пазар по отношение на всички държави членки се прилагат едни и същи правила на ЕС, включително относно трансграничните инвестиции.”[1] С други думи, всички инвеститори на територията на ЕС се ползват с еднакви права и задължения, както и съответните инвестиционни защити. Следователно, Комисията счита, че ДИС в рамките на ЕС имат дискриминационен характер, тъй като те предоставят права на двустранна основа само на инвеститори от някои държави-членки, докато на други не. Съответно това води до дискриминация основаваща се на гражданство, което е несъвместимо с правото и принципите на ЕС. Друг аргумент представен от Комисията, бе крайното решение на неотдавна приключило арбитражно производство срещу Румъния, водено въз основа на ДИС сключен в рамките на ЕС. Комисията заяви, че въпросното арбитражно решение е в несъответствие с правото на ЕС, тъй като представлява неправомерно представена държавна помощ. Поради тези причини, Комисията реши да поиска прекратяване на всички ДИС в рамките на ЕС, вземайки конкретни мерки срещу Холандия, Румъния, Словакия, Швеция и Австрия (процедура за нарушение). Трябва да се отбележи, че започването на тази процедура за нарушения не е толкова внезапно, колкото изглежда на пръв поглед. В действителност, Комисията последователно и от години подчертава пред всички държави членки, че ДИС в рамките на ЕС са несъвместими с правото на ЕС, и че трябва да се вземат мерки по прекратяването им. Липсата на действие от страна на държавите-членки доведе до сегашната ситуация. Единствено Ирландия и Италия прекратиха своите ДИС през 2012 и 2013 съответно. Що се отнася до останалите държави-членки на ЕС, включително и България, Комисията заяви, че продължава процеса на обмен на становища и информация, както и воденето на административен диалог с тях относно прекратяването на все още действащите ДИС в рамките на ЕС. Реакциите на държавите-членки на ЕС са доста разнообразни. Полша обяви, че обмисля прекратяването на своите ДИС в рамките на ЕС, но все още не са взети конкретни действия в тази насока. Дания от друга страна вече предложи на други държави-членки, с които има сключени ДИС, да ги прекратят взаимно. Други страни като Австрия, Финландия, Франция, Германия и Холандия, представиха неофициален документ, в който предлагат сключването на общи ЕС споразумение, които да заменят вече съществуващите ДИС в рамките на ЕС. Досега, Румъния е единствената страна (от тези, срещу които са образувани производства за нарушение), която се е съгласила да представи проект за законодателство, и да прекрати своите ДИС в рамките на ЕС. Като цяло, натискът наложен от Комисията върху държавите-членки дава своите резултати и края на ДИС в рамките на ЕС наближава, въпреки че доста арбитражни трибунали не са съгласни, че ДИС в рамките на ЕС са несъвместими с правото на ЕС. Единствената институция, която може да внесе малко “светлина” и сигурност относно статусът на ДИС е Съда на ЕС, който все още не се е произнесъл. _______________________________________________________________________________________________

---

[1]Европейска комисия - Съобщение за пресата «Комисията поиска от няколко държави членки да прекратят свои двустранни инвестиционни споразумения в рамките на ЕС» http://europa.eu/rapid/press-release_IP-15-5198_bg.htm