На 30.04.2015 г. Парламентът прие на първо четене промените, предложени в Закона за защита на конкуренцията. Настоящото изложение има за цел да представи по-важните и противоречиви моменти в законопроекта; критиките, отправени от бизнеса и заинтересованите организации, и позицията на Комисията за защита на конкуренцията в тази връзка. 1. Видно от мотивите на вносителите – промените имат за цел да въведат мерки, които да ограничат нелоялните търговски практики и да осигурят равнопоставеност между договарящите страни. Накратко, основните предложения касаят следното: А) Установява се забрана за злоупотреба със „значителна пазарна сила“

• • въвежда се легална дефиниция, съгласно която „Значителна пазарна сила притежава предприятие, което не е с господстващо положение, но с оглед на своя пазарен дял, финансови ресурси, възможности за достъп до пазара, технологично равнище и стопански отношения с други предприятия може да попречи на конкуренцията на съответния пазар, тъй като неговите доставчици или купувачи са зависими от него“;
  • като форма на злоупотреба със значителна пазарна сила се посочва „необосновано пряко или косвено въздействие върху конкурент с цел отстраняването му от съответния пазар“;
  • включва се допълнителен критерий в текста за разрешаване на концентрациите между предприятия, а именно - концентрацията да е извършена „без противопоставяне на сливащото се предприятие“. Едновременно с това е необходимо концентрацията да не води до установяване или засилване на значителната пазарна сила на предприятието.

Б) Комисията извършва задължителна оценка за съответствие на проекти на типови договори и/или общи условия за доставка на стоки, предназначени за продажба, на предприятия с общ годишен оборот за предходната година над 50 млн. лева.

• • тези категории предприятия следва да изпращат на Комисията проектите на типови договори и/или общи условия;
  • в случай, че е необходимо, Комисията определя срок, в който същите да бъдат приведени в съответствие с правилата на конкуренцията;
  • след като извършат съответните промени, предприятията са длъжни да поддържат на интернет страницата си публикувани получилите оценка за съответствие типови договори и/или общи условия, както и да ги спазват при сключване на конкретни договори за периодична доставка;
  • въвежда се санкция в размер на до едно на сто от среднодневния общ оборот за предходната финансова година на съответното предприятие за всеки ден на: непредоставяне за оценка; непубликуване на интернет страницата; изменение на типови договори и/или общи условия без оценка за съответствие; сключване на договори за доставка в нарушение на типови договори и/или общи условия с оценка за съответствие и др.

2. Вносителите на законопроекта анализират нелоялните търговски практики в областта на веригата за доставки на хранителни и нехранителни стоки между стопански субекти. При една по-широка интерпретация на предложения законопроект, обаче - безспорно измененията ще засегнат не само търговските вериги, но и всички останали предприятия. Бизнес сдружения и организации коментират, че предложените промени в крайна сметка ще станат причина за повишаване на цените на храните и ще навредят на малките и средни български производители; и не на последно място - новите правомощия на Комисията във връзка с оценката за съответствие на общите условия/типови договори от своя страна ще доведат до прекомерна регулация на стопанската дейност. 3. По искане на Народното събрание Комисията за защита на конкуренцията е анализирала посочения законопроект и излязла със свое становище (Решение No 53/20.01.2015г.)по случая[1]. По-долу са обобщени някои от по-важните моменти в становището:

• • КЗК счита, че разграничаването на понятията „значителна пазарна сила“ и „господстващо положение“ е правилен, необходим и целесъобразен подход; двете концепции следва да са уредени в закона, но да се прилагат в съотношение на поглъщане една към друга, като „значителна пазарна сила“ ще бъде налице, доколкото не са изпълнени критериите за „господстващо положение“ на съответния пазар;
  • неясно остава въведеното условие за извършване на концентрацията „без противопоставяне на сливащото се предприятие“, доколкото освен чрез сливане, концентрацията би могла да се извърши чрез вливане на независими предприятия/придобиване на контрол (изцяло/отчасти) върху предприятие/създаване на съвместно предприятие;
  • ефект за съответния регулаторен орган, за да не се засегне сферата на неговата компетентност в областта на секторната регулация. Поради тази причина несъобразяването на органа с изготвената от КЗК оценка за съответствие не влече след себе си възможност за налагане на санкции за неизпълнение

4. Следва да се отбележи, че включените в законопроекта текстове се припокриват в значителна степен със ЗИД на ЗЗК, № 454-01-32, внесен 2014г. С Указ № 157/30.06.2014г.[2] Президентът на Република България връща така посочения законопроект за ново обсъждане и прецизиране с мотивите, че „някои от предложените изменения преследват неясни цели, а там където целите на промените са общественополезни, методите за постигането им са несъразмерни и могат да причинят вреда вместо полза“. В заключение, остава отворен въпросът дали законодателят е възприел най-правилния и целесъобразен подход при регулирането на този тип обществени отношения. Така например, видно от Доклада на Световна банка „В отговор на нелоялните търговски практики в България“ от 2014г., като по-ефективна мярка е посочена промяната в търговските закони и разглеждането на нелоялните търговски практики като нарушение на договорите, което да се урежда от съдилищата. Следващите седмици се очаква на второ четене да бъдат обсъдени в детайли спорните текстове на законопроекта. [1] http://reg.cpc.bg/Dossier.aspx?DossID=300047237&un... [2] https://www.president.bg/cat47/580/ukaz-za-vrystan...