Блог | Velchev&Co Law Office
12-768x576.jpg

Основни промени в новия Закон за обществените поръчки

Новият Закон за обществените поръчки (ЗОП) е приет от 43-то Народно събрание на 2 февруари 2016 г. и влезе в сила на 15 април 2016 г. Той идва в отговор на директивите на Европейската комисия в областта на обществените поръчки от 2014 г. Въпреки че голяма част от текстовете остават същите, има много важни промени, на които трябва да се обърне внимание. Необходимо е да се има предвид, че ЗОП е приет и разписан като рамков закон, т. е. закон, който съдържа основните принципи и правила в процеса на възлагане на обществените поръчки. Конкретните правила са детайлно уредени с правилника за прилагане на закона, който също влезе в сила на 15.04.2016 г. Съгласно новия ЗОП се обособяват три вида възложители - публичен, секторен и за конкретен случай. Публични възложители най-общо са ръководителите на държавни институции, включително обособени структури на органите на изпълнителната власт, когато са юридически лица и разпоредители с бюджет и представляващите публичноправните организации. Секторни възложители са представляващите публичните предприятия и техни обединения, търговци или други лица, когато извършват една или няколко секторни дейности, ръководителите на централни органи за покупки, създадени за задоволяване потребности на секторни възложители. Възложител за конкретен случай е лицето, което възлага поръчка, с която с публични средства се финансира пряко с повече от 50 на сто строителство с прогнозна стойност по-голяма или равна на 5 000 000 лв. или услуги, свързани с това строителство, когато прогнозната им стойност е по-голяма или равна на 408 762 лв. Законът се прилага при възлагане на строителство, доставки на стоки и предоставяне на услуги, като изключенията от приложното поле са допълнени и подробно уредени. Изключения представляват, например, арбитражните и помирителни услуги, определени правни, финансови и медийни услуги или такива, свързани с политическа предизборна кампания, и други. За разлика от досега действащия ЗОП, установяващ шест вида процедури за възлагане на обществена поръчка (открита процедура, ограничена процедура, състезателен диалог, две процедури на договаряне - със и без обявление и конкурс за проект), в новия закон са установени тринадесет вида процедури, като е направено разграничение на процедурите, които се провеждат от публичните, секторните възложители и възлаганите поръчки в областта на отбраната и сигурността. На практика, единствената изцяло неуредена в стария ЗОП процедура е "партньорство за иновации", която се отнася за поръчки в сферата на научноизследователската и развойната дейност и включва преговори с допуснати кандидати. Всички останали се обявяват и отчитат по образци, утвърдени от европейски регламенти. Променят се и някои от праговете, над които се провежда открит търг. За строителството той се увеличава на 5 млн. лева, но все още остава под общоевропейския, който е близо 10 млн. лева. Интерес буди фактът, че прагът за доставки на стоки и услуги пада от 404.5 хил. лв. на 262 хил. лв. Следва да се отбележи, че договорите за обществени поръчки с периодично или продължително изпълнение се сключват за срок, който не може да надвишава 5 години, освен ако това се налага поради естеството на предмета на поръчката, необходимостта от възвръщаемост на инвестицията или поради техническа причина, като възложителят посочва мотивите за това в решението за откриване. Въвежда се и възможност за сключване на договор под условие, когато при откриване на процедурата не е осигурено финансиране. Възложителят посочва това обстоятелство в обявлението или поканата за потвърждаване на интерес и в проекта на договор се предвижда клауза за отложено изпълнение. В този случай всяка от страните може да поиска прекратяване на договора без предизвестие след изтичане на тримесечен срок от сключването му. Също като стария закон, и новият прокламира принципите за свободна конкуренция, равнопоставеност и недопускане на дискриминация, публичност и прозрачност, като се добавя и принципът за пропорционалност. За спазването на тези принципи голямо значение имат достъпните за всички правни субекти електронни бази данни: портал на обществените поръчки, регистър на обществените поръчки, профил на купувача, както и нововъведената единна национална електронна уеб-базирана платформа. Член 39 от новия ЗОП задължава обменът на информация при възлагане на обществени поръчки да се извършва с електронни средства за комуникация, а инструментите и устройствата, които се използват, както и техническите им характеристики да бъдат недискриминационни, достъпни и оперативно съвместими с най-разпространените пазарни продукти на информационните и комуникационните технологии за широка употреба и да не ограничават достъпа на заинтересовани лица. Това изискване влиза в сила от 1 юли 2017 г., а по отношение на централните органи за покупки - от 1 януари 2017 г. Установяват се и изключения от изискванията за електронния обмен на информация – когато с оглед характера на обществената поръчка, спецификата на инструментите, устройствата или формата на файловете, които ще се използват, елетронните средства за комуникация са невъзможни за представяне на необходимата информация ( изискване на мостри, макети или други) или силно биха затруднили възложителя. Изцяло нов е институтът на Единният европейски документ за обществени поръчки (ЕЕДОП), който се представя при подаване на заявление за участие или оферта и чрез него кандидатът или участникът декларира липсата на основанията за отстраняване и съответствие с критериите за подбор. Считано от 1 април 2018 г., ЕЕДОП ще се предоставя само в електронен вид по образец, утвърден с акт на Европейската комисия. Уредбата в чл. 67 от закона задължава кандидатът или участникът да представя отделен ЕЕДОП за всяко лице, за което е посочил, че ще използва като трето лице за доказване на съответствието с критериите за подбор, както и за всички подизпълнители. Следва да се отбележи, че се позволява използването на ЕЕДОП, който вече е бил използван при предходна процедура за обществена поръчка, при условие че кандидатите и участниците потвърдят, че съдържащата се в него информация все още е актуална. Съществено нововъведение от 1 юли 2018 г. представлява възможността участниците да доказват личното си състояние и съответствие с критериите за подбор посредством електронен документ, издаден от сертифициращ орган, което ще замести старите изисквания за обемна документация на хартиен носител. При определянето на документите за доказване на критериите за подбор възложителите ще изискват предимно такива, които са обхванати от електронната база данни за удостоверителни документи на Европейската комисия "е-Сertis". Предстои Министерският съвет да определи органите и лицата, които ще създават и поддържат официални списъци на одобрени стопански субекти за определени дейности или сертифициращи органи за сертифициране на стопански субекти за съответствие с технически спецификации. Съдържанието на новата уредба на профила на купувача също включва редуциран и прецизиран списък от документи, като е премахнато задължението за публикуване на информацията, свързана с плащания, освобождаване на гаранции, договори за подизпълнители. Възложителят ще осигурява неограничен пълен, безплатен и пряк достъп до всички документи в профила на купувача. Въвежда се още Единна национална електронна уеб-базирана платформа, уредена в чл. 40 от закона. На тази платформа от 1 юли 2017 г. ще могат да се публикуват решенията и обявленията в Регистъра на обществените поръчки и документациите за обществени поръчки; да се отправят запитвания и да се предоставят разяснения; да се изпращат покани; да се подават заявления за участие и оферти, както и да се извършва обмен на друга информация и/или документи. От 1 януари 2020 г. чрез уеб-базираната платформа ще може и да се подават заявки по договори, да се оценяват офертите, да се сключва договор, както и да се извършва фактуриране и разплащане. Предвидено е изискване за Електронизиране на централизираното възлагане в чл. 97, който влиза сила от 1 януари 2017 г., като следва да се отбележи, че централните органи за покупки могат да използват електронни платформи за централизираното възлагане, различни от единната национална електронна уеб-базирана платформа, при условие че осигурят техническа съвместимост и свързаност с нея. Поставят се нови изисквания за досиетата на обществените поръчки, които се създават и поддържат от възложителя, като съгласно новата уредба досието съдържа всички решения, обявления, документацията, разясненията, поканите, протоколите, окончателните доклади на комисията, офертите или заявленията за участие, становищата на Агенцията по обществени поръчки (при осъществен предварителен контрол), договора или рамковото споразумение, както и всички документи, свързани с изпълнението, неговото отчитане и всякакви други необходими документи и доказателства. По този начин се цели осигуряване на документална проследимост (одитна пътека) по отношение на всички действия и решения на възложителя, както и на действията на комисиите за възлагане на обществени поръчки. Интерес представлява възможността за съвместно възлагане на обществени поръчки. Двама или повече възложители могат да сключат споразумение за съвместно възлагане на обществена поръчка, при което всеки от тях е отговорен за изпълнението на задълженията си по отношение на частта, която провежда от свое име и за своя сметка.Група от възложители може да вземе решение за създаване на централен орган за покупки. За нуждите на администрациите на изпълнителната власт, на определени сектори и на общините той се създава с акт на Министерския съвет или решение на съответните общински съвети. Създават са нови правила за подизпълнителите, обособени в главата „Критерии за подбор“. За тях трябва едновременно да са изпълнени две условия: да отговарят на съответните критерии за подбор съобразно вида и дела от поръчката, която ще изпълняват, и за тях да не са налице основания за отстраняване от процедурата. В противен случай възложителят изисква тяхната замяна. Когато частта от поръчката, която се изпълнява от подизпълнител, може да бъде предадена като отделен обект на изпълнителя или на възложителя, възложителят заплаща възнаграждение за тази част на подизпълнителя въз основа на искане, отправено чрез изпълнителя. Подизпълнителите нямат право да превъзлагат една или повече от дейностите, които са включени в предмета на договора за подизпълнение. По изключение се допуска замяна или включване на подизпълнител по време на изпълнение на договор за обществена поръчка, ако отговарят на двете условия за подизпълнител. Кандидатите или участниците могат за конкретната поръчка да се позоват на капацитета на трети лица, независимо от правната връзка между тях, по отношение на критериите, свързани с икономическото и финансовото състояние, техническите способности и с професионалната компетентност. Третите лица трябва да отговарят на съответните критерии за подбор и за тях трябва да не са налице основанията за отстраняване от процедурата, в противен случай възложителят изисква от кандидата или участника да замени посоченото от него трето лице. Наблюдават се изменения и по отношение на гаранциите в процедурата за възлагане на обществената поръчка . За разлика от стария ЗОП, който уреждаше гаранцията за участие като задължителен елемент от съдържанието на офертата на участника, в новия не се предвижда гаранция за участие. Възложителят, обаче, може да изисква гаранция за изпълнение или гаранция за авансово плащане. Първата е в размер до 5% от стойността на договора, за разлика от досегашния 1%, а втората – до размера на авансовото плащане и се освобождава до три дни след връщане или усвояване на аванса. Освен познатите от стария ЗОП форми на гаранциите - парична сума и банкова гаранция - има и нов начин за обезпечение на изпълнението на договор – застраховка. Установяват се нови основания, при наличието на които договорите за обществени поръчки и рамковите споразумения могат да бъдат изменяни. Първото от тях е промените да са предвидени в документацията за обществената поръчка и в договора чрез ясни, точни и недвусмислени клаузи. Второто основание е налице, когато е възникнала необходимост от извършване на допълнителни доставки, услуги или строителство и смяната на изпълнителя е невъзможна поради икономически или технически причини или би предизвикала значителни затруднения, свързани с поддръжката, експлоатацията и обслужването или дублиране на разходи на възложителя. Основание за изменение на договорите за обществени поръчки и рамковите споразумения представлява и възникването на обстоятелства, обуславящи необходимост от изменение, които при полагане на дължимата грижа възложителят не е могъл да предвиди. На това основание, както и на второто посочено, промяната не може да надхвърля с повече от 50 на сто стойността на основния договор. Изменение се допуска и ако се налага замяна на изпълнителя с нов изпълнител,ако първоначалният изпълнител не е в състояние да продължи изпълнението или е налице универсално или частично правоприемство, както и изпълнение на допълнителни условия. Допуска се още извършването на изменения, които не са съществени, както и изменение поради непредвидени обстоятелства, когато не се променя цялостният характер на поръчката или рамковото споразумение и стойността им е до 10 на сто от стойността на първоначалния договор за услуги и доставки и до 15 на сто от стойността на първоначалния договор за строителство, като същевременно не превишава съответната прагова стойност. Важно е да се подчертае, че в случаите на изменения в условията на обществената поръчка, които налагат промени в офертите на участниците, измененията не трябва да въвеждат условия, които биха променили кръга на заинтересованите лица или предмета на договора. Ако е необходимо съществено изменение на поръчката, което не позволява договорът или рамковото споразумение да бъдат изменени на основанията за изменение на договор се стига до прекратяването на договора. Въвеждат се нови правила и по отношение на контрола в областта на обществените поръчки. Установява се изискване за въвеждане на вътрешен контрол от публичните възложители, изразяващ се в изграждане на вътрешно специализирано звено - част от администрацията, отговарящо за управление на цикъла на обществените поръчки. Осъществява се външен предварителен контрол от Агенцията за обществени поръчки по отношение на процедури за възлагане на обществени поръчки, които подлежат на публикуване в Регистъра на обществените поръчки, на процедури на договаряне без предварително обявление и договаряне без предварителна покана за участие, върху договори, възлагани на основание изключения от приложното поле на закона и върху изменения на договори. Външен последващ контрол се осъществява от Сметната палата и Агенцията за държавна финансова инспекция(АДФИ). Промените в разпоредбите, свързани с административнонаказателната отговорност, включват отпадане на имуществената санкция за юридическото лице, оставяйки само глоба за физическото лице, както и създаване административни състави с глоба процент от стойността на поръчката. Въпреки че остават съмнения за корупция и злоупотреба с публични средства, новият закон като цяло се приема като необходим и положителен. Той е обобщение на целия европейски опит от последните години и поправянето на слаби места в системата. Той е по-подробен и изчерпателен от предишния, премахва излишни затруднения и изисквания, въвежда нови възможности, типови поръчки и електронизирането на процеса, които безспорно ще имат позитивен ефект.
Сподели публикацията: