Последните промени в Европейското процесуално право след влизането в сила на Регламент (ЕС) № 1215/2012 (Регламент Брюксел Iа)
Нови правила относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела се прилагат в Европейския съюз от 10.01.2015 г. Регламент (ЕС) № 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета относно компетентността, признаването и изпълнението на решения по граждански и търговски дела („Регламента” или „Регламент Брюксел Ia“) „преработва” Регламент (ЕО) № 44/2001 (т. нар. Регламент Брюксел І) и го отменя. Регламентът ще се прилага спрямо производства, започнали на или след 10.01.2015 г. Регламент Брюксел Ia е в центъра на Европейското международно гражданско процесуално право. Той урежда правилата относно компетентността на съдилищата и изпълнението на съдебните решения за държавите-членки на Европейския съюз. Основната цел на Регламента е да се улесни свободното движение на съдебните решения и да се подобри достъпа до правосъдие.
По-долу е представено обобщение на промените в Регламента, които биха били важни при взимане на ръководни бизнес решения.
Компетентност при потребителски договори и индивидуални трудови договори
Съгласно Регламент Брюксел Ia, държавите-членки не могат повече да прилагат националните си правила за компетентност по отношение на потребителите и служителите, които имат местоживеене извън ЕС (член 18 и член 21). Eдинни правила за компетентност ще се прилагат и по отношение на лица, установени извън ЕС, в случаи, при които съдилищата на държава-членка имат изключителна компетентност по силата на Регламента или когато тези съдилища имат предоставена компетентност по силата на споразумение между страните.
Разширената компетентност на съдилищата на ЕС е налице в случай на производства, свързани с потребителски договори и производства срещу работодатели от страни извън ЕС. Регламент Брюксел Ia определя правилата за международната компетентност на националните съдилища в презгранични граждански и търговски дела в рамките на ЕС.
Общият принцип, че европейските правила за компетентност имат действие само ако ответникът е с местоживеене в държава-членка, все още се прилага (член 6 (1) от Регламента). Съществува обаче изключение от това общо правило. Още според Регламент Брюксел I, европейските съдилища са имали юрисдикция за искове, заведени срещу лица, установени извън ЕС, ако е имало изключителна (Европейска) компетентност за такива действия (настоящ член 24 от Регламента, или ако страните са се договорили за клауза за подсъдност (сега член 25 от Регламента). В допълнение, Регламент Брюксел Ia също установява компетентността на съдилищата на ЕС за действия, предприети от потребители и служители срещу предприятия и работодатели от страни извън ЕС. Съгласно член 16 (1) от Регламент Брюксел I, потребителите в ЕС не могат да предявяват иск пред съдилищата по местата, където те са били с местоживеене срещу предприятия от страни извън ЕС, които не са имали клон в държава-членка на ЕС. Вместо това те трябваше да предявят своите претенции в съдилищата на държавата по произход на предприятието. Заради усилията и несигурността, свързани с това начинание, потребителите често се въздържаха от такива действия. Член 18 (1) от Регламент Брюксел Ia вече значително разширява режима на защита на потребителите. Те вече могат да предприемат действия по местоживеенето си в ЕС „независимо от мястото на установяване на другата страна по договора“. Тази възможност за провеждане на съдебни спорове „в близост“ има значителен икономически ефект за предприятия, чиято единствена дейност в ЕС, например, се състои в продажба на продукти онлайн от трета държава в ЕС, например от САЩ. Такива предприятия вече могат да бъдат съдени от потребителите директно в съдилищата на местата, където са установени тези потребители. Други споразумения за предоставяне на компетентност в полза на местен съд на предприятието не могат да променят това, защото разпоредбите относно компетентността за потребителските договори са задължителни (член 19 от Регламента). Съгласно член 21 (2) от Регламент Брюксел Iа, подобни правила се прилагат за производство, образувано от служители срещу работодатели, които нито имат постоянен адрес или седалище, нито предприятие на територията на държава-членка на ЕС. Съгласно член 21 (1) (б) (I) от Регламент Брюксел Ia, могат да бъдат предявявани искове срещу работодатели в съдилищата по мястото, където в рамките на ЕС работникът или служителят изпълнява или е изпълнил работата си обичайно. Това често е мястото, където служителят има местоживеене.
Преразглеждане на свързаните искове (или правилата относно висящ процес)
Регламент Брюксел I е най-значително критикуван сред страните-търговци заради правилата относно висящия процес, насочени към предотвратяване на паралелни производства пред съдилищата на държавите-членки и противоречиви съдебни решения, тъй като тези правила предразполагат към злоупотреби.
Съгласно член 27 от Регламент Брюксел I, ако дела с един и същ предмет и между същите страни са заведени в съдилищата на различни държави-членки, съдът, сезиран втори, трябва да спре производството, докато първият сезиран съд установи дали е компетентен да разгледа иска. Това е така, дори ако производствата са били заведени в първия сезиран съд в нарушение на клауза за подсъдност(Gasser v MISAT(C-116/02)). Макар логически правилото относно висящия процес да е разумно на теория, на практика липсата на гъвкавост при това „първо по време право“ позволяваше да се злоупотребява от страна на потенциалните длъжници, които въпреки че са договорили пред кой съд да се водят дела при спорове между страните, в желанието си да отложат производствата срещу тях, действат по друг начин. Потенциалните длъжници започват производство бързо в съдилищата на друга, обикновено бавно движеща се юрисдикция, веднага щом възникне спор (Италия и Гърция често са предпочитани), в стремежа си да намерят възможност за липса на отговорност. Когато кредиторът започне производство според избрания в клаузата за подсъдност съд, този съд е принуден да не започва производство, очаквайки решение относно компетентността на първия сезиран съд. Тази тактика, широко известна като „Италианското торпедо“, е повод за загриженост от страна на търговците, защото това може да доведе до значително забавяне при достигане до решение, а в някои случаи може да се постанови и неефективно решение. Това доведе и до необмислено впускане към съдилищата, като страните, които искаха да си гарантират, че ще могат да водят дела в договорената юрисдикция се принудиха да започнат производства превантивно в избраните съдилища, за да се предпазят от този вид злоупотреби, при обстоятелства, при които иначе биха могли да се опитат да разрешат спора без намесата на съд.
От ранните етапи на реформения процес стана ясно, че Комисията се е вслушала в притесненията на страните-търговци и има намерение да се справи с опасенията, изразени от тях относно „Италианското торпедо“. Имаше признание от самото начало, че Регламент Брюксел I може да направи повече, за да се предотврати възможността страните по делото да образуват производства недобросъвестно в неизбран съд, просто, за да отложат решаването на спора в избраният от страните в тяхното споразумение компетентен съд.
Признаването от страна на Комисията по отношение на необходимостта да се справи с този проблем е изведена в редица полезни нови разпоредби в Регламент Брюксел Iа. Съображение 22 от Преамбюла на Регламента говори за необходимостта от засилване на „ефективността на изключителния избор на съд със споразумение„, както и необходимостта да се избегне „злоупотребата със съдебни тактики“. Преработено „първото по време“ правило е включено, като се стреми да се справи с „Италианското торпедо“ чрез освобождаване на съда, избран в клауза за изключителна компетентност от преценка дали има юрисдикция, независимо от това дали е сезиран пръв на съответното производство. Така че, правилото „първи по време“ (сега в член 29) се прилага, но без да се засяга член 31 (2), който предвижда, че:
„...когато е сезиран съд на държава-членка, на когото чрез посоченото в член 25 споразумение е предоставена изключителна компетентност, всеки съд на друга държава-членка спира производството, докато сезираният въз основа на споразумението съд обяви, че не е компетентен съгласно споразумението.“
Последиците от това правило са, че съдът, определен в клауза за изключителна компетентност, може да продължи да изслушва твърдението, без да чака първият сезиран съд да спре разглеждането. Член 29 (2) налага някои комуникационни изисквания:
„По посочените в параграф 1 случаи по искане на сезиран със спора съд, всеки друг сезиран съд незабавно уведомява първия съд относно датата, на която е бил сезиран в съответствие с член 32.“.
Това преразглеждане следва да бъде приветствано. Член 31 (2) е полезно изменение за страните-търговци и ЕС следва да бъде аплодиран за вслушването, обратната връзка и стремежът да се справи с този проблем.
Премахване на екзекватурата
Най-важната промяна е отмяна на процедурата по екзекватура. Екзекватурата е процедуратата при изпълняемост на решение, постановено в друга държава-членка. С Регламент Брюксел Iа съдебно решение, постановено в държава-членка, което подлежи на изпълнение в тази държава-членка, е изпълняемо в останалите държави-членки, без необходимост от декларация за изпълняемост, а само при представяне на копие от съдебното решение, което отговаря на необходимите условия за установяване на своята автентичност и да бъде издадено удостоверение от съда по произход (член 37). Въпреки това, Регламентът предвижда няколко основания (член 45 и член 46) за отказ за признаване и / или изпълнение на съдебни решения по приложението от всяка заинтересувана страна. Такъв е случаят например, когато решението е постановено в отсъствие на страната и на ответника не е връчен документът за образуване на производството или равностоен документ, в достатъчен срок и по такъв начин, че да има възможност да организира защитата си, освен ако ответникът не е успял да започне дело за оспорване на съдебното решение, когато е било възможно да стори това.
Правила относно арбитража
Регламент Брюксел Ia не се прилага за арбитраж. В Преамбюла е посочено, че пред когото е предявен иск по въпрос, по който страните са сключили арбитражно споразумение, съдилищата на тази държава-членка трябва да се отнесат към арбитраж, да не предприемат действия да отхвърлят производството или да разгледат дали арбитражното споразумение е нищожно или невъзможно за извършване в съответствие с националното законодателство.
Съгласно член 3 (2) от Споразумението от 19 октомври 2005 г. между Европейската общност и Кралство Дания относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела, Дания с писмо от 20 декември 2012 г. уведомява Комисията за решението си да прилага съдържанието на Регламента. Това означава, че разпоредбите на Регламент Брюксел Ia ще се прилагат към отношенията между Съюза и Дания.