В рамките на производство по дело Xabier Ormaetxea Garai и Bernardo Lorenzo Almendros срещу държавната администрация на Испания е отправено преюдициално запитване до Европейския съд (дело С-424/15), отнасящо се до тълкуването на Директива 2002/21/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 7 март 2002 година относно общата регулаторна рамка за електронните съобщителни мрежи и услуги (Рамкова директива). Г‑н Ormaetxea Garai и г‑н Lorenzo Almendros обжалват пред Tribunal Supremo (Върховен съд, Испания) кралски декрети, за освобождаването им, съответно като член и председател на Комисия за пазара на далекосъобщителни услуги, Испания, наричана по-нататък „CMT“ - национален регулаторен орган по смисъла на Рамковата директива. Според ищците е нарушен член 3, параграф 3а от Рамковата директива, доколкото функциите им са прекратени преди изтичането на техните мандати, извън предвидените законови основания в националното право. Върховният съд решава да спре производството и да постави на Европейския съд следните преюдициални въпроси: 1. Дали Рамковата директива трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национално законодателство, с което се създава многосекторен регулаторен орган чрез сливане на националния регулаторен орган ("НРО") по смисъла на тази директива с други национални регулаторни органи, като например тези в областта на конкуренцията, пощенския сектор и енергетиката, и др.? Стига се до извода, че такава институционална реформа е допустима, при условие че новосъздаденият орган отговаря на организационните и функционалните условия по Рамковата и специфичните директиви, съответно, държавите членки трябва да гарантират на НРО: компетентност; правна и функционална независимост от регулирания сектор; безпристрастно, прозрачно и своевременно упражняване на правомощията. 2. Дали Рамковата директива трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска само поради факта на институционалната реформа по предходния въпрос, председателят и член на слетия НРО да бъдат освободени от длъжност преди изтичането на техните мандати? Съдът стига до заключението, че не се допуска такова освобождаване, освен ако са предвидени правила, гарантиращи, че не се накърнява тяхната независимост и безпристрастност.