Образуването и провеждането на ревизионно производство е процедура, с която се сблъскват голяма част от действащите дружества на територията на страната. В практиката често се оказва, че независимо от големината и предмета на извършваната от една компания дейност, по отношение на последната е възможно да бъде проведено ревизионно производство, което в нередки случаи е съпътствано и с налагането на предварителни обезпечителни мерки.

Възможността за налагането на такива мерки е предвидена в разпоредбата на чл. 121 от ДОПК, съгласно която „В хода на ревизията или при издаване на ревизионния акт органът по приходите може да поиска мотивирано от публичния изпълнител налагането на предварителни обезпечителни мерки с цел предотвратяване извършването на сделки и действия с имуществото на лицето, вследствие на които събирането на задълженията за данъци и задължителни осигурителни вноски ще бъде невъзможно или значително ще се затрудни.“

Видове предварителни обезпечителни мерки

Съгласно законовата уредба такива са налагането на възбрана върху недвижим имот, запор на движими вещи и вземания на длъжника, запор на сметките на длъжника, запор на стоките в оборот на длъжника.

Практиката показва, че най-предпочитано от страна на главните публични изпълнители при ТД на НАП е налагането на запор на сметките на длъжника. Безспорно е, че последното би създало редица неудобства за всяко действащо дружество.

В тази връзка – не противоречат ли действията на органите по приходите на залегналия в чл. 121, ал. 3 от ДОПК принцип, че предварителните обезпечителни мерки се налагат върху активи, обезпечаването, върху които не води до сериозно възпрепятстване на дейността на лицето?

Въпросът остава отворен, а съдебната практика е разнородна.

Основни проблеми

Проблемите, свързани с предварителните обезпечителни мерки, обхващат целия процес по налагането им – от издаването на постановление от орган по приходите до окончателното му влизане в сила. Основно обръщаме внимание на значителния брой немотивирани постановления, които в голяма част от случаите не обосновават нуждата от налагане на съответните мерки, както и не изследват имущественото състояние на длъжника и последващите възможности за удовлетворяване от налични активи.

Друг основен проблем е и законоустановеното съкратено двуинстанционно обжалване на актовете, с които се налагат предварителни обезпечителни мерки. На практика последното може да се определи като едноинстанционно, тъй като горестоящият орган по приходите при всеки случай потвърждава издаденото от подчинените му длъжностни лица постановление и съответно ревизиращият орган се оказва единствено административният съд.