В началото на 2017г. вече бяха приети две промени на Гражданския процесуален кодекс (ГПК). Първите, обнародвани в ДВ бр. 8 от 24.01.2017 г., създават ново ограничение в обхвата на споровете, които могат да се решат от арбитражен съд, а следващите – в ДВ бр. 13 от 7 Февруари 2017г. – са свързани със създаване на процедура за европейска заповед за запор на банкови сметки.

Измененията от 24.01.2017г. бяха инициирани от омбудсмана Мая Манолова и целят по-голяма защита правата на потребителите. С промяна в чл. 19, ал. 1 ГПК се предвижда, че спор, по който една от страните е потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на Закона за защита на потребителите /ЗЗП/[1], не може да бъде предмет на арбитражно споразумение, респ. такъв спор не може да бъде решаван от арбитражен съд, а арбитражни решения, постановени по подобни спорове ще се считат на нищожни на основание чл. 47, ал. 2 от Закона за международния търговски арбитраж. В чл. 405 от ГПК, уреждащ производството по издаване на изпълнителни листи, се добавя нова алинея пета, която гласи, че въз основа на такива решения съдът отказва издаване на изпълнителен лист. Започнатите до влизането в сила на промяната арбитражни производства по подобни „неарбитруеми“ спорове ще подлежат на прекратяване.

С промяна в чл. 78, ал. 8 ГПК отпада възможността в полза на ЮЛ да се присъжда адвокатско възнаграждение, в случаите, когато са били защитавани от юрисконсулт. Според новата редакция, присъденото от съда възнаграждение в полза на ЮЛ, когато е било защитавано от юрисконсулт,не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Този размер се определя по реда на Наредбата за заплащане на правната помощ и е многократно по-нисък от определения по реда на Наредба 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Вторите промени са изготвен въз основа на регламент (ЕС) № 655/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 15 май 2014 г. за създаване на процедура за европейска заповед за запор на банкови сметки с цел улесняване на трансграничното събиране на вземания по граждански и търговски дела (ОВ, l 189/59 от 27 юни 2014 г.) и с влизането им в сила тази процедура в България е вече факт. Освен изрично определената задача, процедурата ще спомогне за взаимното признаване между държавите членки на съдебни решения и тяхното изпълнение, ефективния достъп до правосъдие и премахване на пречките пред правилното протичане на гражданските производства, както и съвместимостта на гражданскопроцесуалните правила, приложими в държавите членки. Компетентният орган за издаване на заповедта е съдът, разглеждащ спора, а компетентният орган за получаването, предаването, връчването или изпълнението на заповедта е съдебният изпълнител. Във връзка с тези изменения до 28 февруари 2017 г. Министерският съвет трябва да приеме измененията и допълненията в Тарифа № 1 към Закона за държавните такси за таксите, събирани от съдилищата, прокуратурата, следствените служби и Министерството на правосъдието и Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, произтичащи от този закон.

Новите законодателни разрешения ще спомогнат за осигуряването на ефективна и справедлива правна помощ. Резултатът от сближаването на правосъдието в държавите членки на ЕС ще е по-лесно и ефикасно справяне с практическите проблеми на националните правни системи.

_______________________________________________________________________________________________

[1] “Потребител” по см. на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, и всяко физическо лице, което като страна по договор по този закон действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност.